СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ

Жена, останала сама в живота,

нелека веч е нейната съдба.

Със тежък кръст по своята Голгота,

с товара двоен - птица без крила.

Край нея птичките ù чуруликат.

Нужна им е още - добре го знай,

но доще време, скоро ще отлитнат,

празно ще е мястото докрай.

Другар ще си потърси тя след време,

защото тъй чвек е устроен -

опора, сила и надежда до нея,

спокойствие да вдъхва всеки ден.

Как радвам се за тез съдби човешки,

които като ручейчета две

надрасли предразсъдъци и грешки,

в поток огромен са се слели те.

Другарка равна с равен във живота,

събрани да делят добро и зло

и впрегнали се заедно в хомота,

по равно да са в радост и в тегло.

И обичта в очите им да свети.

Ръка в ръка до сетните им дни.

И няма те да са сами, ни клети,

додето пламъчето догори.