13 мая 2012 г., 14:28

Съдбата на жените

602 0 0

СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ

 

Жена, останала сама в живота,

нелека веч е нейната съдба.

Със тежък кръст по своята Голгота,

с товара двоен - птица без крила.

 

Край нея птичките ù чуруликат.

Нужна им е още - добре го знай,

но доще време, скоро ще отлитнат,

празно ще е мястото докрай.

 

Другар ще си потърси тя след време,

защото тъй чвек е устроен -

опора, сила и надежда до нея,

спокойствие да вдъхва всеки ден.

 

Как радвам се за тез съдби човешки,

които като ручейчета две

надрасли предразсъдъци и грешки,

в поток огромен са се слели те.

 

Другарка равна с равен във живота,

събрани да делят добро и зло

и впрегнали се заедно в хомота,

по равно да са в радост и в тегло.

 

И обичта в очите им да свети.

Ръка в ръка до сетните им дни.

И няма те да са сами, ни клети,

додето пламъчето догори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...