May 13, 2012, 2:28 PM

Съдбата на жените

  Poetry » Other
600 0 0

СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ

 

Жена, останала сама в живота,

нелека веч е нейната съдба.

Със тежък кръст по своята Голгота,

с товара двоен - птица без крила.

 

Край нея птичките ù чуруликат.

Нужна им е още - добре го знай,

но доще време, скоро ще отлитнат,

празно ще е мястото докрай.

 

Другар ще си потърси тя след време,

защото тъй чвек е устроен -

опора, сила и надежда до нея,

спокойствие да вдъхва всеки ден.

 

Как радвам се за тез съдби човешки,

които като ручейчета две

надрасли предразсъдъци и грешки,

в поток огромен са се слели те.

 

Другарка равна с равен във живота,

събрани да делят добро и зло

и впрегнали се заедно в хомота,

по равно да са в радост и в тегло.

 

И обичта в очите им да свети.

Ръка в ръка до сетните им дни.

И няма те да са сами, ни клети,

додето пламъчето догори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...