Съдбата на поета

Alastor (Аластор)
101 607

30 jun 2010, 11:49

Poesía » De amor

559 0 0

Музи, властни и себични,

орисват нашата съдба

и правят дните ни различни

с една усмивка и шега.

А после нещо се променя

като разплискана вода -

непроменени, но ненужни

събуждаме се след съня.

Страданията мълчаливо

си носиме в една торба

и нещо някъде загива –

дали преди, или сега...

А ти все още ли я чакаш,

или затвори таз врата?

28-06-2010

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.