Съдбата на поета
Музи, властни и себични,
орисват нашата съдба
и правят дните ни различни
с една усмивка и шега.
А после нещо се променя
като разплискана вода -
непроменени, но ненужни
събуждаме се след съня.
Страданията мълчаливо
си носиме в една торба
и нещо някъде загива –
дали преди, или сега...
А ти все още ли я чакаш,
или затвори таз врата?
28-06-2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
