Съдбата на поета

Музи, властни и себични,

орисват нашата съдба

и правят дните ни различни

с една усмивка и шега.

А после нещо се променя

като разплискана вода -

непроменени, но ненужни

събуждаме се след съня.

Страданията мълчаливо

си носиме в една торба

и нещо някъде загива –

дали преди, или сега...

А ти все още ли я чакаш,

или затвори таз врата?

28-06-2010