Alastor (Аластор)
101 607
Jun 30, 2010, 11:49 AM

Съдбата на поета 

  Poetry » Love
558 0 0

 

 

 

Музи, властни и себични,

орисват нашата съдба

и правят дните ни различни

с една усмивка и шега.

 

А после нещо се променя

като разплискана вода -

непроменени, но ненужни

събуждаме се след съня.

 

Страданията мълчаливо

си носиме в една торба

и нещо някъде загива –

дали преди, или сега...

 

А ти все още ли я чакаш,

или затвори таз врата?

 

 

28-06-2010

 

 

© Аластор All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??