Музи, властни и себични,
орисват нашата съдба
и правят дните ни различни
с една усмивка и шега.
А после нещо се променя
като разплискана вода -
непроменени, но ненужни
събуждаме се след съня.
Страданията мълчаливо
си носиме в една торба
и нещо някъде загива –
дали преди, или сега...
А ти все още ли я чакаш,
или затвори таз врата?
28-06-2010
© Аластор All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
