28 sept 2010, 6:28

Съдбата на спортиста

  Poesía » Otra
1.3K 0 10

 

Преходна е всяка слава.

Бе спортистът на честта.

Днес намира го забрава

в блока с кофа и метла.

 

От резервната скамейка,

цял живот на спорт отдал,

даде, за музей, на Нейков

олимпийския медал.

 

В юбилейната  редица,

той получи след това

президентската десница

с орден „Стара планина”.

 

За прослужен стаж и възраст,

даващи последен шанс,

НОИ заповед избърза

да му връчи с реверанс.

 

Между ордени и купи,

нищетата опознал,

моли се да му закупи

някой, златен пак, медал

 

от великите победи

през онези, славни дни...

И дано по тях намери

утешителни следи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...