Sep 28, 2010, 6:28 AM

Съдбата на спортиста

  Poetry » Other
1.3K 0 10

 

Преходна е всяка слава.

Бе спортистът на честта.

Днес намира го забрава

в блока с кофа и метла.

 

От резервната скамейка,

цял живот на спорт отдал,

даде, за музей, на Нейков

олимпийския медал.

 

В юбилейната  редица,

той получи след това

президентската десница

с орден „Стара планина”.

 

За прослужен стаж и възраст,

даващи последен шанс,

НОИ заповед избърза

да му връчи с реверанс.

 

Между ордени и купи,

нищетата опознал,

моли се да му закупи

някой, златен пак, медал

 

от великите победи

през онези, славни дни...

И дано по тях намери

утешителни следи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...