28 сент. 2010 г., 06:28

Съдбата на спортиста

1.3K 0 10

 

Преходна е всяка слава.

Бе спортистът на честта.

Днес намира го забрава

в блока с кофа и метла.

 

От резервната скамейка,

цял живот на спорт отдал,

даде, за музей, на Нейков

олимпийския медал.

 

В юбилейната  редица,

той получи след това

президентската десница

с орден „Стара планина”.

 

За прослужен стаж и възраст,

даващи последен шанс,

НОИ заповед избърза

да му връчи с реверанс.

 

Между ордени и купи,

нищетата опознал,

моли се да му закупи

някой, златен пак, медал

 

от великите победи

през онези, славни дни...

И дано по тях намери

утешителни следи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...