28.09.2010 г., 6:28

Съдбата на спортиста

1.3K 0 10

 

Преходна е всяка слава.

Бе спортистът на честта.

Днес намира го забрава

в блока с кофа и метла.

 

От резервната скамейка,

цял живот на спорт отдал,

даде, за музей, на Нейков

олимпийския медал.

 

В юбилейната  редица,

той получи след това

президентската десница

с орден „Стара планина”.

 

За прослужен стаж и възраст,

даващи последен шанс,

НОИ заповед избърза

да му връчи с реверанс.

 

Между ордени и купи,

нищетата опознал,

моли се да му закупи

някой, златен пак, медал

 

от великите победи

през онези, славни дни...

И дано по тях намери

утешителни следи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....