28.09.2010 г., 6:28

Съдбата на спортиста

1.3K 0 10

 

Преходна е всяка слава.

Бе спортистът на честта.

Днес намира го забрава

в блока с кофа и метла.

 

От резервната скамейка,

цял живот на спорт отдал,

даде, за музей, на Нейков

олимпийския медал.

 

В юбилейната  редица,

той получи след това

президентската десница

с орден „Стара планина”.

 

За прослужен стаж и възраст,

даващи последен шанс,

НОИ заповед избърза

да му връчи с реверанс.

 

Между ордени и купи,

нищетата опознал,

моли се да му закупи

някой, златен пак, медал

 

от великите победи

през онези, славни дни...

И дано по тях намери

утешителни следи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...