Душата ми е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.
И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.
Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любовта е всичко.
Ще бъда твоя позалязващ клетник. И ще падам на земята ничком.
Ала пак душата ще е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Просто друго няма да се случи. За миг седни, съдбата си сега подписвам!
© Аз Todos los derechos reservados