19 янв. 2014 г., 22:14

Съдбата си подписвам 

  Поэзия
495 0 9

Душата ми е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.

И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.

Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любовта е всичко.
Ще бъда твоя позалязващ клетник. И ще падам на земята ничком.

Ала пак душата ще е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Просто друго няма да се случи. За миг седни, съдбата си сега подписвам!



















© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Ан!
  • Благодаря ти, че намина, Чо!
  • !!
  • Благодаря ти, Миночка!
  • Невероятно,толкова прочувствен стих,Васил!Поздравявам те!
  • Благодаря ви, Санвали, М. и Минка!
  • Прекрасна поезия!
  • Васил, отново ме взриви от чувства и емоции! Толкова много казваш, невероятната способност имаш да променяш деня ми!

    Чета да видя кое най-много ми харесва в стиха ти, този път е всичко!
  • Прекрасно, Васил!
    Да, разгръщаме Душите си пред Бог и в Любовта!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??