1 ago 2009, 8:25

Съдби

  Poesía » Otra
652 0 1

Вълна - разпенена и буйна,

моряк от кораба съзря,

морето черно, дъжд се руйна,

дали ще стигне той брега?

 

В небето лястовица изостана,

а ятото лети на юг,

дали ще стигне - сили няма,

а корабът е близко тук.

 

Светкавица и гръм, бушуващи вълни,

от кораб лястовица окрилена,

дали ще стигнат - преплетени съдби,

надежда-пристан, луната удивена!

 

Морякът лястовицата съзря,

тъй близо е брегът и тъй далече!

Мисли шеметни, борба...

и корабът го няма вече.

 

Изгрев нов, зарево в пътека,

морето тихичко шуми.

Така от многото си века -

лястовицата на юг лети!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...