1 авг. 2009 г., 08:25

Съдби

653 0 1

Вълна - разпенена и буйна,

моряк от кораба съзря,

морето черно, дъжд се руйна,

дали ще стигне той брега?

 

В небето лястовица изостана,

а ятото лети на юг,

дали ще стигне - сили няма,

а корабът е близко тук.

 

Светкавица и гръм, бушуващи вълни,

от кораб лястовица окрилена,

дали ще стигнат - преплетени съдби,

надежда-пристан, луната удивена!

 

Морякът лястовицата съзря,

тъй близо е брегът и тъй далече!

Мисли шеметни, борба...

и корабът го няма вече.

 

Изгрев нов, зарево в пътека,

морето тихичко шуми.

Така от многото си века -

лястовицата на юг лети!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...