Aug 1, 2009, 8:25 AM

Съдби 

  Poetry » Other
498 0 1

Вълна - разпенена и буйна,

моряк от кораба съзря,

морето черно, дъжд се руйна,

дали ще стигне той брега?

 

В небето лястовица изостана,

а ятото лети на юг,

дали ще стигне - сили няма,

а корабът е близко тук.

 

Светкавица и гръм, бушуващи вълни,

от кораб лястовица окрилена,

дали ще стигнат - преплетени съдби,

надежда-пристан, луната удивена!

 

Морякът лястовицата съзря,

тъй близо е брегът и тъй далече!

Мисли шеметни, борба...

и корабът го няма вече.

 

Изгрев нов, зарево в пътека,

морето тихичко шуми.

Така от многото си века -

лястовицата на юг лети!

 

 

© Милко Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??