Съдби
650
0
1
Вълна - разпенена и буйна,
моряк от кораба съзря,
морето черно, дъжд се руйна,
дали ще стигне той брега?
В небето лястовица изостана,
а ятото лети на юг,
дали ще стигне - сили няма,
а корабът е близко тук.
Светкавица и гръм, бушуващи вълни,
от кораб лястовица окрилена,
дали ще стигнат - преплетени съдби,
надежда-пристан, луната удивена!
Морякът лястовицата съзря,
тъй близо е брегът и тъй далече!
Мисли шеметни, борба...
и корабът го няма вече.
Изгрев нов, зарево в пътека,
морето тихичко шуми.
Така от многото си века -
лястовицата на юг лети!
© Милко Илиев All rights reserved.
