1.08.2009 г., 8:25

Съдби

651 0 1

Вълна - разпенена и буйна,

моряк от кораба съзря,

морето черно, дъжд се руйна,

дали ще стигне той брега?

 

В небето лястовица изостана,

а ятото лети на юг,

дали ще стигне - сили няма,

а корабът е близко тук.

 

Светкавица и гръм, бушуващи вълни,

от кораб лястовица окрилена,

дали ще стигнат - преплетени съдби,

надежда-пристан, луната удивена!

 

Морякът лястовицата съзря,

тъй близо е брегът и тъй далече!

Мисли шеметни, борба...

и корабът го няма вече.

 

Изгрев нов, зарево в пътека,

морето тихичко шуми.

Така от многото си века -

лястовицата на юг лети!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...