Съдбовен път

19 feb 2011, 14:54

Poesía

515 0 0

Звезди огряват небесния свод.

И за миг зърна падаща звезда на твоята съдба.

Нощта е тиха, дори щурци мълчат.

Бродиш като дух из тъмните улици на града.

Вятър повява нежно твоята коса,

а съзнанието мълчи.

Само вървиш ли, вървиш из пустошта на мрака,

по пътя, който незнайно накъде ли ще те отведе.

Върви, върви, човече – дано края да му видиш!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.