Звезди огряват небесния свод.
И за миг зърна падаща звезда на твоята съдба.
Нощта е тиха, дори щурци мълчат.
Бродиш като дух из тъмните улици на града.
Вятър повява нежно твоята коса,
а съзнанието мълчи.
Само вървиш ли, вървиш из пустошта на мрака,
по пътя, който незнайно накъде ли ще те отведе.
Върви, върви, човече – дано края да му видиш!
© СИЛВИЯ ИВАНОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
