dani-silva (СИЛВИЯ ИВАНОВА)
18 1
19 февр. 2011 г., 14:54

Съдбовен път 

  Поэзия
517 0 0

Звезди огряват небесния свод.

И за миг зърна падаща звезда на твоята съдба.

Нощта е тиха, дори щурци мълчат.

Бродиш като дух из тъмните улици на града.

Вятър повява нежно твоята коса,

а съзнанието мълчи.

Само вървиш ли, вървиш из пустошта на мрака,

по пътя, който незнайно накъде ли ще те отведе.

Върви, върви, човече – дано края да му видиш!

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??