Съдбовен път
Звезди огряват небесния свод.
И за миг зърна падаща звезда на твоята съдба.
Нощта е тиха, дори щурци мълчат.
Бродиш като дух из тъмните улици на града.
Вятър повява нежно твоята коса,
а съзнанието мълчи.
Само вървиш ли, вървиш из пустошта на мрака,
по пътя, който незнайно накъде ли ще те отведе.
Върви, върви, човече – дано края да му видиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© СИЛВИЯ ИВАНОВА Всички права запазени
