Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага,
дори когато сиво-бял изглежда;
приел си отредената тъга -
ще се усмихне новата надежда.
Ще влезе в нас на обичта цвета,
душата ще се слее със земята,
ще бъде истинска и чиста любовта,
от друго време носеща разплата.
© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados