exs_77 (Екатерина Спасова)
140 375
Sep 5, 2018, 2:17 PM

Съдбовно 

  Poetry » Phylosophy
507 1 2

Не чакам нищо - вече проумях -

каквото трябва, тихо ще пристигне;

което ще си тръгва - не го спрях

и който е за мен - ще ме настигне.

 

Светът поднася своите блага,

дори когато сиво-бял изглежда;

приел си отредената тъга -

ще се усмихне новата надежда.

 

Ще влезе в нас на обичта цвета,

душата ще се слее със земята,

ще бъде истинска и чиста любовта,

от друго време носеща разплата.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??