Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага,
дори когато сиво-бял изглежда;
приел си отредената тъга -
ще се усмихне новата надежда.
Ще влезе в нас на обичта цвета,
душата ще се слее със земята,
ще бъде истинска и чиста любовта,
от друго време носеща разплата.
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
