exs_77 (Екатерина Спасова)
141 375
5.09.2018 г., 14:17 ч.

Съдбовно 

  Поезия » Философска
601 1 2

Не чакам нищо - вече проумях -

каквото трябва, тихо ще пристигне;

което ще си тръгва - не го спрях

и който е за мен - ще ме настигне.

 

Светът поднася своите блага,

дори когато сиво-бял изглежда;

приел си отредената тъга -

ще се усмихне новата надежда.

 

Ще влезе в нас на обичта цвета,

душата ще се слее със земята,

ще бъде истинска и чиста любовта,

от друго време носеща разплата.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??