19 ene 2008, 13:59  

Съдбовно решение 

  Poesía » De amor
704 0 7
 

Съдбовно решение
Абдулрахман Акра

Не ти слушах, а четох в очите,
твоята обич как ярко блестя.
И тогава аз прокълнах дните,
преди тебе, които аз живях.

Беше сън... беше призрак небесен,
дар божествен от мила съдба.
Беше ангел, но бе с образ земен,
който в мен е внушил топлина.

Твоята обич бе речник на милост.
Всяка дума блестя като звезда.
И от него научих със радост,
чудна същност на хубава жена.

Но съдбата е искала друго,
да разлепи душа от душа,
да премести в душата ми щастието
с пустота на тъга и самота.

© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??