19.01.2008 г., 13:59 ч.  

Съдбовно решение 

  Поезия » Любовна
701 0 7
 

Съдбовно решение
Абдулрахман Акра

Не ти слушах, а четох в очите,
твоята обич как ярко блестя.
И тогава аз прокълнах дните,
преди тебе, които аз живях.

Беше сън... беше призрак небесен,
дар божествен от мила съдба.
Беше ангел, но бе с образ земен,
който в мен е внушил топлина.

Твоята обич бе речник на милост.
Всяка дума блестя като звезда.
И от него научих със радост,
чудна същност на хубава жена.

Но съдбата е искала друго,
да разлепи душа от душа,
да премести в душата ми щастието
с пустота на тъга и самота.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??