Съдбовно решение
Съдбовно решение
Абдулрахман Акра
Не ти слушах, а четох в очите,
твоята обич как ярко блестя.
И тогава аз прокълнах дните,
преди тебе, които аз живях.
Беше сън... беше призрак небесен,
дар божествен от мила съдба.
Беше ангел, но бе с образ земен,
който в мен е внушил топлина.
Твоята обич бе речник на милост.
Всяка дума блестя като звезда.
И от него научих със радост,
чудна същност на хубава жена.
Но съдбата е искала друго,
да разлепи душа от душа,
да премести в душата ми щастието
с пустота на тъга и самота.
© Абдулрахман Акра All rights reserved.
