dr_abdul (Абдулрахман Акра)
38 58
Jan 19, 2008, 1:59 PM  

Съдбовно решение 

  Poetry » Love
793 0 7
 

Съдбовно решение
Абдулрахман Акра

Не ти слушах, а четох в очите,
твоята обич как ярко блестя.
И тогава аз прокълнах дните,
преди тебе, които аз живях.

Беше сън... беше призрак небесен,
дар божествен от мила съдба.
Беше ангел, но бе с образ земен,
който в мен е внушил топлина.

Твоята обич бе речник на милост.
Всяка дума блестя като звезда.
И от него научих със радост,
чудна същност на хубава жена.

Но съдбата е искала друго,
да разлепи душа от душа,
да премести в душата ми щастието
с пустота на тъга и самота.

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??