Хемус* - старият баща мълчи,

а сърцето му се къса и гори.

Братец** млад на Север се топи,

а на Юг сестрица*** му тъжи.

Че не могат да се срещнат двама.

Да се видят, пак да се прегърнат.

Да е пак България голяма,

славните ѝ дни да се завърнат.

Но сърцата волни, кой ще спре?

А кръвта във вените зове!

Братец млад със знаме във ръце,

при сестрица своя си дойде.

Хемус грейна! Песен радостна запя,

там видял децата свои във едно.

И камбанен звън събуди утринта,

че България е вечна и една!