Хемус* - старият баща мълчи,
а сърцето му се къса и гори.
Братец** млад на Север се топи,
а на Юг сестрица*** му тъжи.
Че не могат да се срещнат двама.
Да се видят, пак да се прегърнат.
Да е пак България голяма,
славните ѝ дни да се завърнат.
Но сърцата волни, кой ще спре?
А кръвта във вените зове!
Братец млад със знаме във ръце,
при сестрица своя си дойде.
Хемус грейна! Песен радостна запя,
там видял децата свои във едно.
И камбанен звън събуди утринта,
че България е вечна и една!
© Хари Спасов Все права защищены