14 oct 2009, 22:12

Съкровено 

  Poesía » De amor
557 0 5

                                               М О Л И Т В Е Н О

 

 

 

Изгубила  съм толкова години

и месеци, и дни, и часове...

Житейският остатък, Божи  Сине,

не стига любовта ми да сбере.

 

Безпомощна, тъй тъжна и щастлива,

сърцето си във Твоите нозе

полагам като уханна роза дива.

Ще ми простиш ли от това небе,

 

недостижимо за душата устремена?!

Нищожен дар! Но него имам само.

Блажена е Мария Магдалина,

че сладко плакала на Твое рамо!

 

В живота си безмилостно покрусен

не просих никога от никого любов.

Сега  прекрасен, Господи Иисусе,

Любов аз прося, коленичейки с любов!

                                                                                Диана  Загора

 

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??