14 окт. 2009 г., 22:12

Съкровено

692 0 5

                                               М О Л И Т В Е Н О

 

 

 

Изгубила  съм толкова години

и месеци, и дни, и часове...

Житейският остатък, Божи  Сине,

не стига любовта ми да сбере.

 

Безпомощна, тъй тъжна и щастлива,

сърцето си във Твоите нозе

полагам като уханна роза дива.

Ще ми простиш ли от това небе,

 

недостижимо за душата устремена?!

Нищожен дар! Но него имам само.

Блажена е Мария Магдалина,

че сладко плакала на Твое рамо!

 

В живота си безмилостно покрусен

не просих никога от никого любов.

Сега  прекрасен, Господи Иисусе,

Любов аз прося, коленичейки с любов!

                                                                                Диана  Загора

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...