Съкровено
М О Л И Т В Е Н О
Изгубила съм толкова години
и месеци, и дни, и часове...
Житейският остатък, Божи Сине,
не стига любовта ми да сбере.
Безпомощна, тъй тъжна и щастлива,
сърцето си във Твоите нозе
полагам като уханна роза дива.
Ще ми простиш ли от това небе,
недостижимо за душата устремена?!
Нищожен дар! Но него имам само.
Блажена е Мария Магдалина,
че сладко плакала на Твое рамо!
В живота си безмилостно покрусен
не просих никога от никого любов.
Сега прекрасен, Господи Иисусе,
Любов аз прося, коленичейки с любов!
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
