8 feb 2008, 16:52

Съкровено

  Poesía » Otra
1.5K 0 42

 

 

                                                         "... църква събира

                       небесни мъниста..."

                          Пламен Парнарeв

 

 

                   

 

                    Църква събира

                    небесни мъниста

                    и ниже огърлица

                    от Божии истини.

                    Трошици от облак

                    поръсват кубетата,

                    парченце луна

                    разстила пътеката.

                    Гълъби звездни

                    тихо долитат,

                    Бог е в олтара

                    с Ангелска свита.

                    Сълзи от миро

                    ронят иконите,

                    благи молитви

                    шепнат амвоните.

                    Тамянина святост,

                    милосърдна и тиха,

                    греховни страсти

                    с прошка отмива.

                    Под Кръста искрят

                    червени мъниста,

                    в капки Божия кръв

                    светът се пречиства.

 

 

 

 

         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! С обич
  • с обич за вас.
  • Ех,така да беше...искам да вярвам в това лице на Бога,лице,забравено и потъпкано от свещеници,от правила и забрани.
    Изключително много правила само за да можеш да изразиш смирение и любов.И накрая всичко се превръща в театър на църквата,а истинския Бог,скрит дълвоко в нас,е забравен.
  • Магия...
  • Вълшебно!
    Леките пръски от Светена вода и дъха на тамян,
    пръстите тънки на Светата икона и лика на Спасителя-благо засмян.
    Мълчание блажено, в което молитва се ниже към Небесния мир.
    От твоите стихове струи доброта, вяра, мистичност, красота!
    С обич Маги.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...