8 февр. 2008 г., 16:52

Съкровено

1.5K 0 42

 

 

                                                         "... църква събира

                       небесни мъниста..."

                          Пламен Парнарeв

 

 

                   

 

                    Църква събира

                    небесни мъниста

                    и ниже огърлица

                    от Божии истини.

                    Трошици от облак

                    поръсват кубетата,

                    парченце луна

                    разстила пътеката.

                    Гълъби звездни

                    тихо долитат,

                    Бог е в олтара

                    с Ангелска свита.

                    Сълзи от миро

                    ронят иконите,

                    благи молитви

                    шепнат амвоните.

                    Тамянина святост,

                    милосърдна и тиха,

                    греховни страсти

                    с прошка отмива.

                    Под Кръста искрят

                    червени мъниста,

                    в капки Божия кръв

                    светът се пречиства.

 

 

 

 

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих! С обич
  • с обич за вас.
  • Ех,така да беше...искам да вярвам в това лице на Бога,лице,забравено и потъпкано от свещеници,от правила и забрани.
    Изключително много правила само за да можеш да изразиш смирение и любов.И накрая всичко се превръща в театър на църквата,а истинския Бог,скрит дълвоко в нас,е забравен.
  • Магия...
  • Вълшебно!
    Леките пръски от Светена вода и дъха на тамян,
    пръстите тънки на Светата икона и лика на Спасителя-благо засмян.
    Мълчание блажено, в което молитва се ниже към Небесния мир.
    От твоите стихове струи доброта, вяра, мистичност, красота!
    С обич Маги.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...