8 февр. 2008 г., 16:52

Съкровено

1.5K 0 42

 

 

                                                         "... църква събира

                       небесни мъниста..."

                          Пламен Парнарeв

 

 

                   

 

                    Църква събира

                    небесни мъниста

                    и ниже огърлица

                    от Божии истини.

                    Трошици от облак

                    поръсват кубетата,

                    парченце луна

                    разстила пътеката.

                    Гълъби звездни

                    тихо долитат,

                    Бог е в олтара

                    с Ангелска свита.

                    Сълзи от миро

                    ронят иконите,

                    благи молитви

                    шепнат амвоните.

                    Тамянина святост,

                    милосърдна и тиха,

                    греховни страсти

                    с прошка отмива.

                    Под Кръста искрят

                    червени мъниста,

                    в капки Божия кръв

                    светът се пречиства.

 

 

 

 

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих! С обич
  • с обич за вас.
  • Ех,така да беше...искам да вярвам в това лице на Бога,лице,забравено и потъпкано от свещеници,от правила и забрани.
    Изключително много правила само за да можеш да изразиш смирение и любов.И накрая всичко се превръща в театър на църквата,а истинския Бог,скрит дълвоко в нас,е забравен.
  • Магия...
  • Вълшебно!
    Леките пръски от Светена вода и дъха на тамян,
    пръстите тънки на Светата икона и лика на Спасителя-благо засмян.
    Мълчание блажено, в което молитва се ниже към Небесния мир.
    От твоите стихове струи доброта, вяра, мистичност, красота!
    С обич Маги.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...