8 февр. 2008 г., 16:52

Съкровено

1.5K 0 42

 

 

                                                         "... църква събира

                       небесни мъниста..."

                          Пламен Парнарeв

 

 

                   

 

                    Църква събира

                    небесни мъниста

                    и ниже огърлица

                    от Божии истини.

                    Трошици от облак

                    поръсват кубетата,

                    парченце луна

                    разстила пътеката.

                    Гълъби звездни

                    тихо долитат,

                    Бог е в олтара

                    с Ангелска свита.

                    Сълзи от миро

                    ронят иконите,

                    благи молитви

                    шепнат амвоните.

                    Тамянина святост,

                    милосърдна и тиха,

                    греховни страсти

                    с прошка отмива.

                    Под Кръста искрят

                    червени мъниста,

                    в капки Божия кръв

                    светът се пречиства.

 

 

 

 

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих! С обич
  • с обич за вас.
  • Ех,така да беше...искам да вярвам в това лице на Бога,лице,забравено и потъпкано от свещеници,от правила и забрани.
    Изключително много правила само за да можеш да изразиш смирение и любов.И накрая всичко се превръща в театър на църквата,а истинския Бог,скрит дълвоко в нас,е забравен.
  • Магия...
  • Вълшебно!
    Леките пръски от Светена вода и дъха на тамян,
    пръстите тънки на Светата икона и лика на Спасителя-благо засмян.
    Мълчание блажено, в което молитва се ниже към Небесния мир.
    От твоите стихове струи доброта, вяра, мистичност, красота!
    С обич Маги.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...