8.02.2008 г., 16:52

Съкровено

1.5K 0 42

 

 

                                                         "... църква събира

                       небесни мъниста..."

                          Пламен Парнарeв

 

 

                   

 

                    Църква събира

                    небесни мъниста

                    и ниже огърлица

                    от Божии истини.

                    Трошици от облак

                    поръсват кубетата,

                    парченце луна

                    разстила пътеката.

                    Гълъби звездни

                    тихо долитат,

                    Бог е в олтара

                    с Ангелска свита.

                    Сълзи от миро

                    ронят иконите,

                    благи молитви

                    шепнат амвоните.

                    Тамянина святост,

                    милосърдна и тиха,

                    греховни страсти

                    с прошка отмива.

                    Под Кръста искрят

                    червени мъниста,

                    в капки Божия кръв

                    светът се пречиства.

 

 

 

 

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих! С обич
  • с обич за вас.
  • Ех,така да беше...искам да вярвам в това лице на Бога,лице,забравено и потъпкано от свещеници,от правила и забрани.
    Изключително много правила само за да можеш да изразиш смирение и любов.И накрая всичко се превръща в театър на църквата,а истинския Бог,скрит дълвоко в нас,е забравен.
  • Магия...
  • Вълшебно!
    Леките пръски от Светена вода и дъха на тамян,
    пръстите тънки на Светата икона и лика на Спасителя-благо засмян.
    Мълчание блажено, в което молитва се ниже към Небесния мир.
    От твоите стихове струи доброта, вяра, мистичност, красота!
    С обич Маги.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...