7 jun 2008, 11:13

Съкрушена

  Poesía
798 0 12

Усмивките замръзнаха по Коледа

в очакване на чудо пред камината.

Надеждите изнизаха се през комина,

по-тихи даже от падане на перушина.

Застина там в мъглата пеперудата,

а май ми носеше писмо...

Полепнали като прашеца новините,

прекършили й бяха дясното крило.

Предпочете тя да падне повалена,

вместо моето и без това измъчено его.

Да й благодаря така и не успях,

че да ме предпази от беда опита.

Не можеше да знае тя, горката,

че напразна саможертвата й бе.

А не закъсня и моята присъда -

да бъда клетница на собствената си заблуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....