Jun 7, 2008, 11:13 AM
Съкрушена
Усмивките замръзнаха по Коледа
в очакване на чудо пред камината.
Надеждите изнизаха се през комина,
по-тихи даже от падане на перушина.
Застина там в мъглата пеперудата,
а май ми носеше писмо...
Полепнали като прашеца новините,
прекършили й бяха дясното крило.
Предпочете тя да падне повалена,
вместо моето и без това измъчено его.
Да й благодаря така и не успях,
че да ме предпази от беда опита.
Не можеше да знае тя, горката,
че напразна саможертвата й бе.
А не закъсня и моята присъда -
да бъда клетница на собствената си заблуда.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силен , та силен стих... чак се просълзих...
-
Много красиво изказана тъга!...
Прегръдки, мила Пепи!!! -
Каква душа имаш!Браво
!!!! -
Поздравления за силните стихове!
-
А не закъсня и моята присъда -
да бъда клетница на собствената си заблуда.
тъжно но много силно!!!
вълчо те прегръща от сърце!!! -
Понякога силата идва от заблудата, Пепи.
Поздрав за стиха! -
веднъж осъзнала, че е заблуда ...
да тръгнеш нагоре е по-лесно -
АПЛОДИСМЕНТИ!!
-
мнго хубав стих Надеждите изнизаха се през комина,
по-тихи даже от падане на перушина.
-
Съкрушена,но не и победена,нали?
Поздрави,Пепи! -
Важното е осъзнатото!
Пепи, ти къде се губиш?!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
банална истина...но много вярна...а тъгата те провокира
да пишеш прекрасни стихове...макар и тъжни.
прегръщам те с обич, мила Пепи.