Съкрушена
Усмивките замръзнаха по Коледа
в очакване на чудо пред камината.
Надеждите изнизаха се през комина,
по-тихи даже от падане на перушина.
Застина там в мъглата пеперудата,
а май ми носеше писмо...
Полепнали като прашеца новините,
прекършили й бяха дясното крило.
Предпочете тя да падне повалена,
вместо моето и без това измъчено его.
Да й благодаря така и не успях,
че да ме предпази от беда опита.
Не можеше да знае тя, горката,
че напразна саможертвата й бе.
А не закъсня и моята присъда -
да бъда клетница на собствената си заблуда.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
!!!!
