7 июн. 2008 г., 11:13

Съкрушена 

  Поэзия
633 0 12

Усмивките замръзнаха по Коледа

в очакване на чудо пред камината.

Надеждите изнизаха се през комина,

по-тихи даже от падане на перушина.

Застина там в мъглата пеперудата,

а май ми носеше писмо...

Полепнали като прашеца новините,

прекършили й бяха дясното крило.

Предпочете тя да падне повалена,

вместо моето и без това измъчено его.

Да й благодаря така и не успях,

че да ме предпази от беда опита.

Не можеше да знае тя, горката,

че напразна саможертвата й бе.

А не закъсня и моята присъда -

да бъда клетница на собствената си заблуда.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??