7.06.2008 г., 11:13 ч.

Съкрушена 

  Поезия
672 0 12

Усмивките замръзнаха по Коледа

в очакване на чудо пред камината.

Надеждите изнизаха се през комина,

по-тихи даже от падане на перушина.

Застина там в мъглата пеперудата,

а май ми носеше писмо...

Полепнали като прашеца новините,

прекършили й бяха дясното крило.

Предпочете тя да падне повалена,

вместо моето и без това измъчено его.

Да й благодаря така и не успях,

че да ме предпази от беда опита.

Не можеше да знае тя, горката,

че напразна саможертвата й бе.

А не закъсня и моята присъда -

да бъда клетница на собствената си заблуда.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??