17 oct 2021, 21:55

Сълза и дъжд 

  Poesía
262 3 5

Не мога да ти кажа сбогом,

не мога, ти ще разбереш.

В очите си таиш тревога

и сили трябват да я спреш.

Но не е ли добре да плачеш –

сълзите чистят вътре в теб.

Аз знам – с душа си на сираче,

докосвам те и съм сломен.

Вали и нека да не спира –

да скрие топлите сълзи.

Защото с всяка в мен умира

една мечта и тъй боли,

че даже болката изцежда

в сърцето капките ми кръв.

Усещам те, но не поглеждам,

плътта нима е просто стръв!?

Аз дланите ти ще докосна,

една връз друга и така,

сираче – ти, аз – жалък просяк.

Сълзата сля се със дъжда!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??