Oct 17, 2021, 9:55 PM

Сълза и дъжд 

  Poetry
312 3 5

Не мога да ти кажа сбогом,

не мога, ти ще разбереш.

В очите си таиш тревога

и сили трябват да я спреш.

Но не е ли добре да плачеш –

сълзите чистят вътре в теб.

Аз знам – с душа си на сираче,

докосвам те и съм сломен.

Вали и нека да не спира –

да скрие топлите сълзи.

Защото с всяка в мен умира

една мечта и тъй боли,

че даже болката изцежда

в сърцето капките ми кръв.

Усещам те, но не поглеждам,

плътта нима е просто стръв!?

Аз дланите ти ще докосна,

една връз друга и така,

сираче – ти, аз – жалък просяк.

Сълзата сля се със дъжда!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??