Сълза и дъжд
Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш –
сълзите чистят вътре в теб.
Аз знам – с душа си на сираче,
докосвам те и съм сломен.
Вали и нека да не спира –
да скрие топлите сълзи.
Защото с всяка в мен умира
една мечта и тъй боли,
че даже болката изцежда
в сърцето капките ми кръв.
Усещам те, но не поглеждам,
плътта нима е просто стръв!?
Аз дланите ти ще докосна,
една връз друга и така,
сираче – ти, аз – жалък просяк.
Сълзата сля се със дъжда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Сълзите пречистват, така е.
