В памет на Виолета Събева
Две стъпала ти останаха…
само две стъпала…
Другите ти цял живот ги катери.
И не знам откъде толкоз сили събра,
откъде толкоз обич за всеки намери -
на всяко стъпало да стоплиш сърце
и стих да постелеш на всяко стъпало…
Сълзата, която потърси небе,
в звезда се превърна,
нощта ти – в одеяло,
в което се сгушва, измръзнал, света…
Две стъпала ти останаха само...
Нека първото да е Вечността,
а второто…
Незабрава!
Р.Р. За тези, които не знаят, Вили Събева бе една от нас. Познавам я лично от преди около 25 години и бе наистина шок за мен да науча за смърта ù, и то... именно от друго стихотворение в нейна памет в този сайт - на rajsun.
А това е тя... http://sites.google.com/site/vilysabeva/
© Румяна Славкова Todos los derechos reservados