22.12.2011 г., 14:58

Сълзата, която потърси небе

1.3K 0 1

                           В памет на Виолета Събева

 

 

Две стъпала ти останаха…

само две стъпала…

 

Другите ти цял живот ги катери.

И не знам откъде толкоз сили събра,

откъде толкоз обич за всеки намери -

на всяко стъпало да стоплиш сърце

и стих да постелеш на всяко стъпало…

 

 

Сълзата, която потърси небе,

в звезда се превърна,

нощта ти – в одеяло,

в което се сгушва, измръзнал, света…

 

Две стъпала ти останаха само...

 

Нека първото да е Вечността,

а второто…

                            Незабрава!

 

 

 

Р.Р. За тези, които не знаят, Вили Събева бе една от нас. Познавам я лично от преди около 25 години и бе наистина шок за мен да науча за смърта ù, и то... именно от друго стихотворение в нейна памет в този сайт - на rajsun.

А това е тя... http://sites.google.com/site/vilysabeva/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...