22.12.2011 г., 14:58

Сълзата, която потърси небе

1.3K 0 1

                           В памет на Виолета Събева

 

 

Две стъпала ти останаха…

само две стъпала…

 

Другите ти цял живот ги катери.

И не знам откъде толкоз сили събра,

откъде толкоз обич за всеки намери -

на всяко стъпало да стоплиш сърце

и стих да постелеш на всяко стъпало…

 

 

Сълзата, която потърси небе,

в звезда се превърна,

нощта ти – в одеяло,

в което се сгушва, измръзнал, света…

 

Две стъпала ти останаха само...

 

Нека първото да е Вечността,

а второто…

                            Незабрава!

 

 

 

Р.Р. За тези, които не знаят, Вили Събева бе една от нас. Познавам я лично от преди около 25 години и бе наистина шок за мен да науча за смърта ù, и то... именно от друго стихотворение в нейна памет в този сайт - на rajsun.

А това е тя... http://sites.google.com/site/vilysabeva/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...