Сълзата, която потърси небе

                           В памет на Виолета Събева

Две стъпала ти останаха…

само две стъпала…

Другите ти цял живот ги катери.

И не знам откъде толкоз сили събра,

откъде толкоз обич за всеки намери -

на всяко стъпало да стоплиш сърце

и стих да постелеш на всяко стъпало…

Сълзата, която потърси небе,

в звезда се превърна,

нощта ти – в одеяло,

в което се сгушва, измръзнал, света…

Две стъпала ти останаха само...

Нека първото да е Вечността,

а второто…

                            Незабрава!

Р.Р. За тези, които не знаят, Вили Събева бе една от нас. Познавам я лично от преди около 25 години и бе наистина шок за мен да науча за смърта ù, и то... именно от друго стихотворение в нейна памет в този сайт - на rajsun.

А това е тя... http://sites.google.com/site/vilysabeva/