aap (Ангел)
862 3584
30 may 2019, 2:36

Сълзи 

  Poesía
329 0 3

На забравено от (Бога) място...

дрезгаво камбана бие, куче подивяло

под срутена от време стряха вие.

Баба с две тояги се подпира,

на метър, два се спира... чанта

скъсана на рамото намиста с хляб

за седмица една... тъжно гледаше 

но щом поспрях, в погледа и радост

аз видях. На къде? Попита тя... имаш

тука някаква рода!? Но да знаеш

вече в село хора няма,аз съм тук и котарана.

Но за радост твоя, сине, попа днес камбана бие

с колелото идва той, кучето му е конвой.

 

Всичко в село опустя в тръни

всичко избуя. А защо ли? Ето на.

На някой децата им заминаха

и техните от мъка се поминаха.

Други сами решиха и в града се поместиха.

Аз сама съм чедо тука, хляб ми носят 

с микробуса, тук на спирката ме чака

хляб да взема за мене и котака.

Само тишина остана в селото голямо.

Хайде сбогом и сполай... карай бавно 

че котето е под колата май.

Че иди ли си то, трудно тук живее

се само.

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да тъжна истина!Благодсря мила!Ангелче!!!
  • Благодаря момичета така е ...Тъжно но истинско!Радвам се че споделихте!Малко са хората с чисти души!Благодаря ви още веднъж!
  • Тъжна картинка, докъде я докарахне!
Propuestas
: ??:??