Сълзи
На забравено от (Бога) място...
дрезгаво камбана бие, куче подивяло
под срутена от време стряха вие.
Баба с две тояги се подпира,
на метър, два се спира... чанта
скъсана на рамото намиста с хляб
за седмица една... тъжно гледаше
но щом поспрях, в погледа и радост
аз видях. На къде? Попита тя... имаш
тука някаква рода!? Но да знаеш
вече в село хора няма,аз съм тук и котарана.
Но за радост твоя, сине, попа днес камбана бие
с колелото идва той, кучето му е конвой.
Всичко в село опустя в тръни
всичко избуя. А защо ли? Ето на.
На някой децата им заминаха
и техните от мъка се поминаха.
Други сами решиха и в града се поместиха.
Аз сама съм чедо тука, хляб ми носят
с микробуса, тук на спирката ме чака
хляб да взема за мене и котака.
Само тишина остана в селото голямо.
Хайде сбогом и сполай... карай бавно
че котето е под колата май.
Че иди ли си то, трудно тук живее
се само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
