Бавно... бавно... аз стъпвам
по път, обсипан с есенни листа.
Бавно мъката напира
в тъмното на моята душа...
Отронените ми сълзи
се губят във въздушна празнота...
Сълзи! Създадени от думи неразбрани...
Как ли могат открити да останат?...
Тъжно... странно както жълтите листа,
вятърът отнася някъде и моите сълзи,
където ще умрат скрити и сами...
23.10.2001г.