21 дек. 2010 г., 14:50

Сълзи на есента

796 0 5

Бавно... бавно... аз стъпвам

по път, обсипан с есенни листа.

Бавно мъката напира 

в тъмното на моята душа...


Отронените ми сълзи

се губят във въздушна празнота...

Сълзи! Създадени от думи неразбрани...

Как ли могат открити да останат?...


Тъжно... странно както жълтите листа,

вятърът отнася някъде и моите сълзи,

където ще умрат скрити и сами...

                                                                  

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  23.10.2001г.












       


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...