21 дек. 2010 г., 14:50

Сълзи на есента

799 0 5

Бавно... бавно... аз стъпвам

по път, обсипан с есенни листа.

Бавно мъката напира 

в тъмното на моята душа...


Отронените ми сълзи

се губят във въздушна празнота...

Сълзи! Създадени от думи неразбрани...

Как ли могат открити да останат?...


Тъжно... странно както жълтите листа,

вятърът отнася някъде и моите сълзи,

където ще умрат скрити и сами...

                                                                  

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  23.10.2001г.












       


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...