Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
Dec 21, 2010, 2:50 PM

Сълзи на есента

  Poetry » Other
795 0 5

Бавно... бавно... аз стъпвам

по път, обсипан с есенни листа.

Бавно мъката напира 

в тъмното на моята душа...


Отронените ми сълзи

се губят във въздушна празнота...

Сълзи! Създадени от думи неразбрани...

Как ли могат открити да останат?...


Тъжно... странно както жълтите листа,

вятърът отнася някъде и моите сълзи,

където ще умрат скрити и сами...

                                                                  

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  23.10.2001г.












       


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0